Здравният туризъм обхваща широка гама от услуги, свързани с грижа за здравето на международните и местни туристи – медицински, спа и балнео, таласо или най-общо уелнес услуги. Липсват официални данни за цялостния процент към БВП на уелнес туризма, по данни на експерти делът на спа туризма в нашата страна е около 6% с тенденция за непрекъснато увеличаване в зависимост от позиционирането на пазара. Повечето хора говорят за спа, но всъщност те обединяват в това понятие цялата си визия за почивка, свързана не само с водни процедури, но и с разходки сред природата, масажи, здравословно хранене и медицински процедури. България съществено изостава в разпознаваемостта си като спа и уелнес дестинация. Умерено-континентарният климат, разнообразната природа, находищата на минерална вода, 102 на брой, целогодишността на продукта и възможността за комбиниране с други форми на специализиран туризъм, са достатъчни предпоставки за насочване на ресурси и човешки капацитет за развитие на уелнес туризма.
            Продължава да бъде от съществена необходимост и в бъдеще все повече ще се осъзнава от всички колко важно да засилят имунната си система, колко много средства ще спестят за лекарства, колко ще удължат активния си живот. Балнео хотелите ни се пукаха по шевовете и в най-високите точки на пандемията 2020- 2021 г. Размерът на приходи и броят туристи от спа, уелнес, балнео услуги нямат спад през изминалата година. Сийка Кацарова – вицепрезидент на  Европейската спа асоциация прогнозира, че през 2022 г. се очаква да има приблизително същият размер приходи и брой туристи за този вид туризъм. Въпреки осъзнатата нужда от приоритизирането му, държавата ни не прави някои прости, но ефективни стъпки за превръщането му в основен поминък за туристическата индустрия и в спасение за здравето на нацията. Нация с определено с определено застаряващото население, страдащо от висока степен от болестите на съвременната цивилизация. В световен мащаб уелнес пътешествията в страната на живеене изпреварват многократно международните пътувания – 85% на 17%, по данни на Global Wellness Index. По данни на Grand View Research глобалният пазар за медицински туризъм се оценява на 36.9 млрд. щатски долара и се очаква да нарасне с 21.9 % до 2026 г. Наличието на по-изгодни алтернативи с по-добро качество на услугите са фактор, който засилва международните пътувания със здравна цел. Едни от най-популярните дестинации са Тайланд, Индия, Коста Рика, Мексико, Сингапур, Бразилия, Чехия и Испания. В резултат на приетата през 2011 г. директива за европейско здравеопазване, страни като Унгария, Чехия, Полша и Латвия привличан все повече западноевропейски туристи.
            България има незадоволително ниво на чуждестранни пътувания с цел здравен туризъм, въпреки посочените предимства. Има редица фактора, които в бъдеще ща оказват съществено влияние върху броя на резерваците от входящ туризъм в нашите балнео и спа дестинации. На първо място ниското ниво на ваксинация в страната ще бъде основа за взимането на рашение да се посети България. Това е много важна тема, ако искаме да привличаме международни пазари. Местата за отдих със 100% ваксиниран персонал трябва да са все повече и България трябва да отговори подобаващо на това предизвикателство. Наличието на ваксиниран персонал ще доведе до повишаване на рейтинга на България, ще доведе до сигурност за международните клиенти. Заедно с гаранциите за високо ниво на хигиена, ваксинацията ще е от съществено значение, въпреки отминалите пикове на зараза.
            Цените на електроенергията са следващият по значимост фактор, който вероятно ще оскъпи услугите и в спа курортите ни, което ще се отрази на резервациите. Преходът на България към енергийна независимост чрез конкретни мерки в Национален план за възстановяване и устойчивост е добра новина за този сектор. Необходимо е целенасочено използване на екологични системи за охлаждане и отопление, слънчевите панели, циркулационни системи за управление на водата и отпадъците.
            Въпреки предложението на Българския съюз по балнеология и спа туризъм в плана не беше изведен като приоритет здавният туризъм.Организацията, която днес има високо ниво на доверие в туристическата индустрия поради своята последователна и устойчива политика, изложи следните аргументи това да бъде направено:

  • Здравният туризъм е устойчива форма на туризъм, зелен, социален;
  • Пълна гама от здравни услуги – профилактика, лечебни масажи, спа и таласо, уелнес услуги, конкретни медицински – дентални, ортопедични, офталмологични и др.
  • България разхолага с най-богатата гама от лечебни води в света сред чиста природа и гористи местности;
  • Лесен достъп до медицински услуги и високо професионално ниво на специалистите;
  • Медицинските спа и климатичните курорти могат да помогнат за намаляване на разходите за обществено здраве чрез превенция и допълнително да подобрят устойчивостта и производителността в България;
  • Здравето е мегатенденция и след пандемията хората искат и преоткриват (исторически) спа градове като места за благополучие, рехабилитация и за изграждане на устойчивост на регионално, национално, европейско/международно ниво;
  • Здравният туризъм е правилният отговор на сезонността и масовия туризъм, докато европейските здравни курорти (включително българските) могат да помогнат за намаляване на разходите за обществено здраве чрез предотвратяване и подобряване на устойчивостта и производителността.       

           Следващата необходима мярка за устойчиво развитие на здравния туризъм е изграждане на екологична туристическа инфраструктура и суперструктура . На места базите са занемарени до степен на разруха. Реновирането на тези от тях, които подлежат на по-козметични ремонти, трябва да се подпомага от държавата чрез активиране публично-частната инициатива – облекчения за предприемачите. На места е необходимо напълно ново изграждане на държавните бази за възстановяване и почивка, които да се превърнат в оздравителни комплекси. Активиране на здравните каси  в страни от ЕС за рехабилитация в България и въвеждането на ваучери за здравна превенция са част от възможните мерки. България има опит са прилагането на този подход при туристи от Германия.
         Може да е почерпи и от опита на Испания със създаването на дигитална карта на местата за оздравителен отдих с цел привличане в тях на дигитални номади, които да съчетаят труд със здравословни процедури. Само половината от минералните води в България се използват, не е развита инфраструктурата за тяхното довеждане до точката на използване. Траспортната инфраструктура до местата с минерални извори, намиращи се в планински местности страдат от липса на качествени настилки, почистване и ширина на пътните ленти. Летище Пловдив и неговото евентулано развитие може да се превърне в решаващ инфраструктурен проект за развитие на туризма като цяло в регион с огромни ресурси за развитие. Като приоритет в Плана за възстановяване и устойчивост са залегнали инициативи за възстановяване на железопътната инфраструктура и създаването на зарядни станции за електромобили.
            Проблемът с кадрите е трябва да се разгледа в контекста на дългосрочна концепция на държавата за задържане на младите хора и експлоатацията, налагана в определен период от време върху току-що завършили студенти. Решаване на основни въпроси – количество на неоходимите кадри, неоходими мерки за привличането им, размер на средства за реализирането им.
            Наблюдава се пренасищане на европейския пазар на уелнес услуги с познати дестинации. Туристите търсят нови такива, а България може да се превърне в новия Тайланд, ако изчистим негативните послания, които даваме към света. Дори в кризата този вид туризм отчита ръст, което означава, че има огромен потенциал. Трябва да насочим правилните послания във възможно най-много посоки. Един от големите предприемачи м бранша Стефан Шарлопов агитираше за активното ни включване на България в проекта “По пътя на римляните”, като част от римските термални спа дестинации на Европа, за да да допълним картата с маршрути на минерални води.
        В продуктов анализ на „Експлика Глобал Метрикс“ се посочват следните Препоръки и насоки за маркетинг и реклама на родния уелнес туризъм:
•          Избягване на рязкото разграничение в стратегическото маркетиране между балнео, СПА и уелнес туризма. Тези понятия все още не са ясно разграничими сред туристите, а до голяма степен се разглеждат като комплекс и от изследователите. Обикновено, понятието „СПА” се разбира като място, където се извършват „медицински процедури с термални води.” Понастоящем, значението на думата „балнеология” е станало по-широко, т.е. използва се не само за обозначаване на медицински про- цедури с термална вода, но също и по отношение на рекреационните дейности, спортни дейности („аква-паркове”) и т.н. Разширяването и „масовизирането” на този тип туристически дейности следва да търси по-универсално послание. Така напр., изграждането на водни атракции в спа курортите повишава популярността им сред млади хора, които целогодишно търсят възможности за забавление. Тези паркове обединяват възможности за плуване, практикуване на водни спортове, атлетични прог- рами за подобряване на физическото състояние, курсове по плуване, възможности за разнообразни игри за децата и т.н. При хората на средна възраст основното предложение може да включва определени медицински процедури, но акцентът е върху възстановяването чрез интензивно движение (включително фитнес), процедури за освежаване и подмладяване на организма (включително детоксикация), отслабване, „вълшебна кал” и т.н., които могат да се комбинират със здравословно хранене и нас- таняване в спокойни локации, разходки за разтоварване на стреса и т.н. Новото значение на понятието „балнеология” практически илюстрира прехода от луксозна и трудно достъпна дейност, свързана с медицината към широко разпространен и бързо развиващ се туристически сектор.
•          Ангажиране на държавата в развитието на капацитета за здравен туризъм – частните пазарни субекти се чувстват изолирани от процесите и действат неефективно. Практиката показва, че развитието на здравния (и особено – на медицинския) туризъм се нуждае от решителна начална подкрепа за развитие. Субектите в бизнеса не се чувстват достатъчно подготвени по отношение логистиката. Основните очаквания са за създаване на координационен орган (най-често посочваната институция, която да уп- равлява процесите е Министерство на туризма), който да има основна задача развитието на здравния туризъм. Това могат да бъдат областни центрове и туристически информационни центрове. Голямата част от заинтересованите страни декларират готовност за участие, ако правителството превърне развитието на здравния туризъм в своя политика.
•          Популяризиране на здравния туризъм сред вътрешните туристи – следва да се наблегне на ценово ефективни решения за туристите и стимулиране на кратки, но чести пътувания, които могат добре да се впишат в стила на живот на градското население. Търсенето на нови вътрешни локации за повишаване на разнообразието може да помогне за стимулиране и развитие на по-малките курорти и да действа като средство срещу пренаселването. Разнообразяването на традиционните сезонни пътувания със спа и уелнес почивки може да насърчи по-малките туристически предприятия за предлагане на по-качествени услуги. В областта на медицинския туризъм е налице непрекъснато търсене от по-малките населени места, като към момента има потенциал за намиране на по-разнообразни решения за близките на пациентите, които пътуват с тях.
•          Популяризиране на здравния туризъм като форма на профилактика и превенция на заболяванията – например, чрез прилагането на система за ваучери за здравен туризъм. Този тип стимули са широко използвани чрез системата за разпространение на ваучери за храна. Предимството е, че голяма част от българските потребители са добре запознати с принципите на използването и няма да е необходимо да се осъществява твърде мащабна осведомителна кампания. Също така, „годността” на ваучерите в рамките на календарната година ще помогне за по-рационалното нато- варване на сезона. Разширяването на обхвата на дейността и към по-възрастните хора в пенсионна възраст може да допринесе за подобряване на продължителността и качеството на живота. Това ще помогне и за по-рационалното използване на инвестициите в суперструктура и инф- раструктура – например, по-висока заетост на легловата база, по-добро оползотворяване на ресурсите от минерална вода, по-добра ефектив- ност от работата на заетите в туризма.
 
 
 

Публикация от 11 април 2022
Автор Виделина Гандева