Началото на една аудиостихосбирка, вдъхновена от постепенното завръщане към живот без ограничения

Виделина Гандева е познат в България експерт в туристическия сектор и в културните среди. След години работа като лидер на туристическа структура в Община Пловдив, а след това и изп.директор на туристическа фирма, част от Корпорация за технологии и иновации - Пловдив, тя не престава да се изявява като майстор на сторителинга. Пише своите вдъхновени истории в проза, в рима и бял стих на страницата си във ФБ. Постепенно осъзнава, че това са събудени поетически сетива, които усещат вкуса на промяната и новото начало след папдемията. 

Тук публикуваме две от нейните творби. Виделина Гандева, вярна на творческото си юношество и младежки години (завършва Професионална гимназия за сценични и екранни изкуства и играе една година като стажант актриса в Димитровградския театър), решава да да издаде стихосбирка  в аудио вариант. Някои от стиховете си планира да изпълни сама. Все още не се чувства готова, но знае, че вдъхновението продължава. Виделина планира да подреди сюжетно първата си стихосбирка.
Подписва се с псевдонима Виделинка.

Завръщане

Как искам в мен да се завърна.
Да се посрещна, да се подслоня,
да се обикна и да се прегърна,
да се попитам - да се разбера...
Да се погледна нежно във очите,
да си намигна в синя светлина,
да си повярвам,без да се изпитвам,
да стана своя,без да съм сама.

Как искам в мен да се завърна...
Да се пропъдя, да се усъмня,
да се напусна, без да се обърна,
да се обидя, без да си простя.
Да се погледна гневно във очите,
да се изтикам близо до ръба,
да се приема, без да се изплаша,
да се намразя, без да се виня.

Как искам в мен да се завърна.

Стряха

Пръв я погна снегът,
този стар беладжия,
натежа като плът
върху нейната шия.

Стоплен с пролетна мощ,
на вода се превърна,
лизна я като нож
тя не се преобърна.

Втора беше подред
загнездилата птичка.
И куплет, след куплет,
остри сламки и жички,

изпод гърлото бръкна,
подкожуши стрехата,
пазаклати се, щръкна,
но не падна горката.

Издържа и на вятъра,
онзи луд циркаджия,
как ли не я подмята,
но на нея - не тия.

Зъл пирон като пес
тайничко я загложди.
Тя изскърца с финес
и покри се със дрожди.

Старините подкара
издържливата стряха.
Подмениха дувара,
нея не, не можаха.
 



 

Публикация от 23 февруари 2022
Автор Орфей Клуб Уелнес