Лято е, отпуската наближава, но все още нямате конкретни планове къде да я прекарате?  Предлагаме ви 6 малко познати кътчета от България, които си струва да бъдат посетени.

1. Еменски каньон, с. Емен, обл. Велико Търново
[/userfiles/files/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D0%B8%D1%80%281%29.jpg]
Еменският каньон е живописна местност по течението на река Негованка, в полите на Предбалкана, на 20 км западно от Велико Търново. Под въздействие на течащата вода в мекия варовик са се образували многобройни прагове, водопади, вирове и ниши, обградени от високи до 90 м отвесни скали. Каньонът започва южно от с. Ново село и е прекъснат от долинно разширение, в което е разположено с. Емен. По този начин естествено се разделя на две части – Долен и Горен боаз. Заради уникалните природни образувания и красивата природа Еменският каньон е обявен за природна забележителност.Тук е създадена първата в България екопътека, наречена Негованска, по името на реката. Изградени са мостове, стълби и други дървени конструкции, които правят разходката из каньона достъпна и приятна. Безспорно най-красивата част от каньона е закътаният водопад “Момин скок”. Той е висок 10 м и е обграден от три страни с отвесни скали. Под него се образува красив широк вир. Водопадът носи името си от легенда, която разказва за три моми, скочили заедно от скалите на водопада, за да не попаднат в ръцете на гонещите ги османци. Еменският каньон разкрива цялата си красота през пролетта, когато реката е най-пълноводна, а природата е свежа и гостоприемна. Зелените поляни край пътеката са подходящи за пикник, а вирът при водопада Момин скок може да се използва за плаж.

2. Каменните гъби, с. Бели пласт, обл. Кърджали
[/userfiles/files/640_1280px-Bulgaria-The-Stone-Mushrooms-04-bafce0066f%281%29.jpg]
Природният феномен "Каменните гъби" (наричан още "Скалните гъби") е разположен на площ от около 30 000 кв.м, на 1 км североизточно от село Бели пласт, до пътя свързващ Хасково и Кърджали. Това са скални образувания, които в продължение на милиони години са били моделирани от вода, слънце и вятър за да добият сегашната си форма на огромни гъби.
"Гъбите" са високи около 2.5 метра и имат розови пънчета и зеленикави гугли. Различното оцветяване на стъблата и гуглите е резултат на различния им минерален състав.През 1974 година местността е обявена за природна забележителност.

3. Екопътека "Каньонът на водопадите", гр. Смолян, обл. Смолян
[/userfiles/files/32520_Kanyona-na-vodopadite-Smolqnski-ezera-i-vryh-Snejanka-dvud-grPlovdiv-yfhDd%281%29.jpg]
"Каньонът на водопадите" се намира много близо до Смолян по пътя за село Мугла. Там реката образува десетки водопади, по-големите от които наскоро бяха именувани при изграждането на екопътеката, която улесни достъпа до тях.
Най-големият водопад се нарича "Орфей" и е висок 68 метра, като през пролетното пълноводие дебитът му е внушителен.По-малките водопади "Сърцето","Камен улей" също са интересни и много красиви.За да стигнете до екопътеката, е хубаво да питате местните хора. Правилната посока е от западния квартал Средок, по пътя за село Мугла. До една стара автобаза има отбивка в дясно, където ще видите табела за каньона.

4. Пещера "Голубовица" (Гара Дере), Смилян, обл. Смолян
[/userfiles/files/Golubovitsa-1%281%29.jpg]
Пещера Голубовица е разположена на десния склон на Гарга дере, на 30 метра от леглото на река Еленска. Пътеката към пещерата започва край пътя Смилян – Могилица, а началната точка е обозначена ясно с надпис „Туристически маршрут Гарга дере“. След кратък преход по камениста пътека, въжено мостче и букова гора се озовавате пред входа на Голубовица 2. Посещението на това чудно природно формирование е истинско приключение, което носи неповторима емоция и зарежда с висок адреналин.
Една от легендите за Голубовица разказва, че тук поп Мартин и Вълчан войвода скрили седем товара със злато. Съкровището се пазело от огромна змия на входа на пещерата. Тя убивала всеки, който се опитвал да проникне в нея, затова и никой не смеел да влезе.Пещерата Голубовица е комплекс с три входа, разположен на няколко нива. Тя представлява система от 4 пещери (съответно Голубовица 1, 2, 3 и 4), генетично и морфоложки свързани помежду си.Основната атракция в комплекса е пещерата Голубовица 2, която е подходяща за по-подготвените любители на пещерите, тъй като не е облагородена. Във водната пещера има множество подземни езера и река, която е особено вълнуваща за преминаване.Краткият преход до входа на пещерите е лесен, но в Голубовица 2 се влиза само със специална екипировка, в малки групи и с водачи спелеолози. На място се получава спелеоложко оборудване, необходимо както за проникване в пещерата, така и за преодоляване на водните препятствия – непромокаеми гумени ботуши, спасителни жилетки, осветление, гумени лодки.Вълнуващото пътешествие съвсем не приключва с разходката под земята. Една от атракциите тук е Via Ferrata – 140-метров метален път в скалата, изграден от железни стъпала и осигурен с въже. Вертикалният преход е истинско изпитание и може да се направи само с катерачно оборудване, което се предоставя на място. Финалният участък на това изкачване е под красиви скални сводове, изваяни от водата и ветровете. Ако адреналинът ви не се е покачил достатъчно, имате възможност за още едно екстремно преживяване: спускане по алпийски тролей с дължина 45 метра, свързващ двата ската на Гарга дере между бреговете на р. Есенна, на височина 20 м над водата. „Полетът“ носи невероятно усещане за свобода и простор, което не може да бъде забравено.

5. Червената църква, гр. Перущица, обл. Пловдив
[/userfiles/files/640_339829%281%29.jpeg]
Раннохристиянската църква известна като „Червената църква“ се намира на около 1,5 км североизточно от гр. Перущица. До нея се стига по пешеходна алея (дълга 720 м), която започва от ляво на шосето от с. Йоаким Груево, веднага след канала.
Църквата е наречена така поради червения цвят на тухлите ѝ, споени също с червен хоросан, изградена е по технология характерна за ранновизантийското строителство.
“Червената църква” е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I. Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Църквата е изградена на внимателно подбрано стратегическо място в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. 
Архитектурата на базиликата е била забележителна за времето си. Базиликата някога е имала квадратна форма с четири купола в краищата. Постройката е завършвала с голям полусферичен купол. Олтарът е бил разположен на източната страна. Всички зали на християнския храм са били красиво засводени. Сградата е разположена върху останките на друга разрушена постройка, с почти същия план. Останките са основната част от църквата и включват четириконхалното пространство заедно с два обходни коридора, разположени около северната и южната конха. Впоследствие са прибавени още помещения: двоен притвор (езонарнекс и екзонартекс); параклис, долепен към него от южната страна и баптистерий (кръщелна) от северната; както и портик с колони от запад, който оформя входа на църквата. Подходът към последния е по каменно стълбище, от което има запазени само отделни блокове. Общите размери на църквата са: дължина - 32,45 метра и ширина - 29 метра.

6. Мегалит "Правите камъни", с. Розовец, обл. Пловдив

[/userfiles/files/60442_715__3%281%29.jpg]
Мегалитът „Правите камъни“ представлява двойка успоредни вертикални каменни плочи. Най-близкото населено място е село Розовец. Наименованието „Правите камъни” е най-популярно сред местните, но мегалитът е познат още и като „Братята” и „Изправените камъни”. Локализацията му, изразена чрез средствата на Глобалната система за позициониране (GPS), е 42 28 55.8 (север) и 25 05 16.6 (изток), надморска височина – 694 м. Проходът, образуван между двете каменни плочи, е с ширина около 100 см, дължина – около 4 м. Ориентацията му е изток-запад. По-северната каменна плоча е с височина 5 м, а по-южната е висока приблизително 4 м. И двете плочи са широки в основата си около 4 м, а дебелината им е около 1 м (по-южната плоча има малко по-голяма дебелина в основата). Двете вертикални плочи се намират върху каменна площадка с приблизителни размери 6 кв. м.Още интересни места от България можете да откриете в TripXV, както и лесно да организирате почивка с приятелите си до тях.    
   

Публикация от 31 юли 2020
Автор Павлина Делева