1. Исторически корени, същност и определение.           
Като началото на образователния туризъм датират от XVII и XVIII век. Той започва като образователно-развлекателни турове в Европа, известни като „Grand tour“. От средата до края на 18 в. се увеличава броят на британските аристократи, посетили градове като Париж, Рим, Венеция, Флоренция, Неапол. По-късно “The Grand Tour” се превръща в част от формалното образование и има за цел да вдъхнови бъдещи лидери, които са придобили разнообразни знания като обучение и практикуващи чуждестранни езици, учене относно митници, политика и култура. Основните цели на пътуващите по това време са разширяване знания и изучаване на различни езици, усъвършенстване на  езиковите умения, както и получаване на знания и практикуването им в областта на изкуство, културата и архитектурата.
            През 1840-те години с развитието на железопътния транспорт се наблюдава значително увеличение на пътувания от средната класа. Продължителността на туровете варира от няколко месеца до две или три години. Гранд туровете се разширямат към още държави като Испания, Германия, Източна Европа и Балканите. Важен образователен елемент за британските аристократи стават гръцката и римска античност.
            Ritchie  et al  (2003) се основават на дефинициите за туризъм и параметрите на образователния туризъм и заключават, че образователният турист е „Лице, което е далеч от родния си град или държава за една нощ, където образованието и ученето са или основната причина за пътуването им, или където образованието и ученето са второстепенни причини, но се възприемат като важен начин за използване на свободното време“. Тук Ричи подчертава важен момент. Той отбелязва, че образованието може да е основната причина за туризма. Но може да е и вторичен мотив за туризъм.
            Според Световната туристическа организация (UNWTO, 2019 г.) образователният туризъм е се счита за „форма на туризъм, която обхваща различни видове туризъм, които са свързани с мотивите на туристите да пътуват, да участват и да се включат в различни обучения, самостоятелни процеси за добиване на знания, интелектуалното израстване и развитието на различни и разнообразни умения.“ Образователни туризъм представлява  широк обхват на продукти и услуги свързани с академични изследвания, ваканции за придобиване на умения, училищни пътувания, спортни тренировки, курсове за кариерно развитие и езикови курсове. Таргет групите  могат да бъдат ученици, студенти, учители, изследователи и академичен персонал.
            Това, което много хора не осъзнават, е, че образователният туризъм всъщност е навсякъде около нас. Независимо дали е в официален или неформален контекст, повечето видове пътувания включват елемент на образование. Битува и определението „познавателен туризъм“, който също соси елементите на образование. Но как работи това и какво означава за туристическата индустрия?  Сега има изобилие от опции за „учене в чужбина“, достъпни за тези, които са склонни, а неофициалните образователни атрибути на пътуването, например по време на доброволчески туризъм, години на почивка или пътувания с раница, са безспорни.
            И все пак, въпреки общото споменаване на образователните ползи от пътуването, образователният туризъм изглежда е недостатъчно проучен като академичен предмет. Литературата около образователния туризъм изглежда е разпръсната спорадично в много области на обучение и по ирония на съдбата тази концепция, която толкова често се идентифицира като полза или мотивация за туристически дейности, не е била обект на повече академично внимание към днешна дата. Това води до много въпроси без отговор, като например; какво учат пътниците; кой се учи; къде, кога и как се учат?
            Нека уточним, че образованието може да бъде причина за пътуването, но може може да бъде следствие от него.
            Разбирането на концепцията за образователен туризъм е важно за заинтересованите страни в туристическата индустрия . Туристите искат да учат. Те може да не желаят официална учебна среда, докато са на почивка, но повечето хора са любопитни за нови места и нови хора. Хората обичат да научават как се грижат за слоновете в убежищата за слонове в Тайланд и искат да знаят повече за това как се събират подправките в плантацията за подправки в Гоа , например.
            Образователният туризъм е голям бизнес, по-голям, отколкото повечето хора осъзнават! А потенциалът за туристическия бизнес е огромен... разбирането на концепцията за образователен туризъм може да помогне за информиране на бизнес планове, маркетинг, удовлетвореност на потребителите и много други!
 
2. Видовете образователен туризъм. 
            Образователният туризъм се предлага в много различни форми и размери. Всъщност образователният туризъм е туризъм на макрониша , който впоследствие се среща в много други видове туризъм. Видовете туризъм, които обикновено улесняват образователния туризъм, са:
 
Културен туризъм
Екотуризъм
Дарк туризъм
Бизнес туризъм
Кулинарен туризъм
Доброволчески туризъм
WWOOFING

Образователният туризъм има много различни аспекти. Това може да бъде в официален или неформален контекст (или някъде по средата). Shwayat се опита да демонстрира това чрез диаграмата на фиг.1. Въпреки това други учени смятата, че този подход е твърде фрагментарен, за да бъде представителен. Да, понякога образователният туризъм е очевиден за всички, но друг път е фин. Толкова фини всъщност, че дори туристът може да не осъзнае, че е „образователен турист“.
[/userfiles/files/1%289%29.png]
                Според Ritchie et al (2013), образователният туризъм може да бъде разделен на два сегмента. Първият е университетският, колежанският и училищният туризъм, при който туристическият опит е вторичен спрямо формалното обучение и може да бъде описан като „първо образование“. Вторият е образователният туризъм, дефиниран като общо пътуване за образование и известен като „първо турист“ (Ritchie  et al . , 2003). В допълнение към това има и трета класификация: последващо образователно пътуване.
Първо образование
Образователният туризъм е най-известната форма на образователен туризъм. В действителност обаче той всъщност е по-рядко срещан от другите два вида образователен туризъм, първо туристическо и последващо образователно пътуване. Образованието на първо място е най-формалната среда за образователен туризъм и може да приеме редица форми. Примерите включват:
Учене в чужбина в колеж или университет
Посещаване на интернат в чужбина
Извършване на квалификация в чужбина, напр. TEFL
Програми за обмен на езици
Поемане на курс в чужбина, например изучаване на език/гмуркане/готвене/изкуство и т.н
Обучаване на услуги
Образователни училищни екскурзии
Екскурзии за момичета/скаути и др.
Световно училище
Културно потапяне, напр. работа като Au Pair
                Много хора избират да учат в чужбина, защото търсят ново преживяване или защото това им предоставя възможности, които не са налични у дома. Freestone и Geldens (2008) заявяват, че в резултат на това, че студентът има предварително определена дата за завръщане у дома, обучението в чужбина може да се счита за туристическо преживяване. Студентите също така вероятно ще предприемат туристически дейности през свободното си време.
                Установено е, че обучението в чужбина значително подпомага ученето и сега е обичайна практика в училищата, колежи и университети (Paige  et al , 2009). Ейбрамс (1979) заяви преди няколко години, че обучението в чужбина е по-добре дефинирано като  учене чрез опит в чужбина . Това се дължи на трудността да се определи дали ползите и резултатите от обучението в чужбина са резултат от пътуване, взаимодействие с други култури, обучение в класна стая или комбинация. Това подкрепя моето предположение, че е трудно да се разработят линейни, сегментирани модели на образователен туризъм, като тези, включени в тази статия по-горе.
Първо турист
                Образователният туризъм тип „първо турист“ е, когато ученето се придобива чрез туристически преживявания извън класната стая. Това може да приеме много различни форми. Например, това може да бъде научаване за историята на племето с дълги вратове в Тайланд по време на екскурзия или посещение на Египетския музей в Кайро, докато пътувате в Египет .
                Някои идентифицират образователния туризъм като форма на учене през целия живот (напр. Broomhall  et  al, 2010; Falk  et al , 2012). Преподаването на TEFL е подобно на ученето през целия живот, тъй като опитът се състои от формално и неформално учене, независимо дали това е в класна стая или учене „на работа“, самомотивирано обучение, тъй като е вероятно да са избрали да преминат обучението си по TEFL и самофинансирано обучение, тъй като мнозина вероятно са финансирали пътуването и настаняването със собствени средства. Все по-голям брой хора в западното общество изглежда имат нарастващ апетит за учене през целия живот (Falk and Dierking, 2002) и това може да доведе до предположения, че туризмът като TEFL ще се увеличи в бъдеще.
Последващо образование в областта на пътуването
                Все повече изследвания показват, че по-голямата част от обучението се осъществява извън формалностите на образователната система (напр. Falk and Dierking, 2010; Falk, Storksdieck and Dierking, 2007). Всъщност през последните две десетилетия има експоненциално нарастване на количеството учене, което произтича от самонасочен опит в интернет или като част от дейности за свободното време (Estabrook  et al . , 2007).
                Пиърс и Фостър (2007) описват пътуването като свой собствен вид образователна институция, като опитът и придобитите знания представляват един вид паралел на формалното образование в училище или университет. Всъщност пътуването предлага една от малкото възможности извън формалното образование, където се извършва непрофесионално обучение за други времена, места и хора (Werry, 2008). Пример за такова учене е демонстриран чрез пътуване с интервал от година, като много хора се завръщат у дома, твърдят, че са се развили интелектуално в резултат на своя опит, като личностното израстване и повишените житейски умения са важни области на развитие (Coetzee и Bester, 2009). Други съобщават, че са усвоили „общи умения“, докато пътуват с раница,
                Проучванията върху доброволческия туризъм подчертават образователните му ползи и способността да се насърчава саморефлексията и развитието на личностните черти и поведение (напр. Alexander, 2012; Benson and Wearing, 2012; Broad and Jenkins, 2008; Gray and Campbell, 2009; Sin, 2009; Содърман и Снид, 2008; Уикенс, 2011). Известно е също така, че тези, които се занимават с международни пътувания, развиват умения като решаване на проблеми, управление на времето и комуникация (Scarini and Pearce, 2012). Въпреки че „учебната програма“ на такова неформално обучение може да не е добре организирана, има много информация за обработка и в резултат на това пътниците вероятно ще придобият нови умения и перспективи (Pearce and Foster, 2007).
                Друг нововъзникващ вид образование, което се придобива чрез пътуване, е концепцията за световно образование. Световното образование по същество е средство за предоставяне и намиране на образование от реалния свят. Той предоставя на семействата възможности да пътуват дългосрочно и да позволяват на децата им да се учат чрез своя опит. Световното училище премахва учители, класни стаи, училища и предварително дефинирани учебни програми и позволява на децата да учат чрез среди, култури, климат, истории и общества, които естествено срещат по време на своите пътувания. Можете да научите повече за това как работи световното училище на практика в блога на World Travel Family .
Как работи образователният туризъм? Теорията зад практиката
За да се демонстрира връзката между пътуването и ученето, е необходимо да се използва някои от фундаменталните теории, използвани в анализа на обучението и образованието. Стоун и Петрик (2013) обръщат внимание на екзистенциалното учене, заявявайки, че то може да се използва като модел за обяснение как хората учат чрез пътуване. Екзистенциалното учене е по същество форма на образование, която се осъществява в резултат на това, че обучаемите сами разкриват знания, обикновено в резултат на личен опит и може да се дефинира като „смислено откритие“ (Boydell, 1976, p19). Моделът на Kolb (1984) предоставя широко използвана рамка за разбиране на екзистенциалното обучение и следователно за оценка на обучението при пътуване (Stone and Petrick, 2013). Моделът на Kolb (1984) по същество очертава начина, по който човек ще има конкретно преживяване, ще разсъждава върху своя опит, ще концептуализира или заключи какво се е случило и след това експериментира или изпробва това, което е научил, преди да има друго ново конкретно преживяване, и така цикълът продължава. Тази рамка е полезна не само за разбиране на екзистенциалното обучение в резултат на пътуване в контекста на формалното образование, но може потенциално да помогне за разбирането на обучението в различните области на туристическата индустрия.
Цикълът на опитно обучение на Колб.
                Въпреки че моделът на Kolb (1984) все още не е анализиран задълбочено като начин на обучение за пътуване (Stone and Petrick, 2013), той има потенциал да бъде използван в бъдещи проучвания, включващи пътуването като средство за учене. Към днешна дата има опити за свързване на пътуването с екзистенциалното обучение (напр. Novelli and Burns, 2010; Woolley  et al . , 2011), но те се фокусират върху пътуването като част от образователен курс, за разлика от свободно избраното пътуване само по себе си. Изглежда, че това е област, която до днес до голяма степен е недостатъчно проучена. Въз основа на педагогиката на екзистенциалното обучение и по-специално на рефлективния аспект, Coghlan и Gooch (2011) предлагат доброволческите туристически организации да използват теорията на Mezirow (1991) за трансформативното учене, за да информират своите оперативни планове. Теорията на Mezirow (1991) описва промяна в нечии предположения и вярвания в света чрез серия от десет стъпки и подчертава, че индивидът преживява дълбока, структурна промяна в основните предпоставки на мисълта, чувствата и действията (O'Sullivan, 2002).
3. Ползите от образователния туризъм.               
Образователният туризъм може да ни научи повече за света, в който живеем, и повече за себе си.Има много ползи от образователния туризъм, които са записани в академичната литература. Те включват:
Промяна в перспективата или светогледа/по-голямо осъзнаване на „аз“ (Dwyer, 2004)
Повишена независимост и самочувствие/положителни промени в личността (Bachner and Zeutschel, 2009)
Междукултурно развитие/ имат културен опит (Ingraham and Peterson, 2004; Rexeison  et al . , 2008)
Глобална ангажираност/засилено гражданство (Пейдж  и др ., 2009)
Повишено културно съзнание/разсейване на стереотипите (Freestone and Geldens, 2008)
Интелектуално и когнитивно израстване/учене (Chieffo, 2007; Ingraham and Peterson, 2004; Novelli и Burns, 2010; Miller-Perrin и Thompson, 2010; Sutton и Rubin, 2004)

https://mvuiel.bg/ - Международно висше училище по информатика и електронно лидерство "Махатма Ганди"
Оригинална статия: https://tourismteacher.com/educational-tourism-everything-you-need-to-know/  
 

Публикация от 03 май 2022
Автор Виделина Гандева